П
етър, който отначало се наричал Симон, бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Баща му се казвал Йона, а брат му Андрей (свети апостол Андрей Първозвани) пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или "Петър" (на гръцки), което значи "камък". Андрей и Петър били по занаят рибари.

Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. "Наставниче - отговорил Петър, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата". Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Йоан. И двете лодки били нанълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: "Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" С това чувство на искрено смирение и съзнание на греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа.

При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: "Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!" Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел.

Името на Петър постоянно се среща в Евангелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял Преображението Господне, възкресяването дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов към своя божествен Учител.

Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се дигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: "Не бойте се, Аз съм!" Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!" - "Дойди" - казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: "Господи, избави ме!" Иисус прострял ръка, хванал го и казал: "Маловерецо, защо се усъмни?" И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.

Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение "Аз съм живият хляб - казал Той. - Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!" Някои от учениците, не разбирайки тия думи, се смутили и Го напуснали. Тогава Иисус казал на дванадесетте апостоли: "Да не искате и вие да си отидете?" Петър отговорил: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме, и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог" (Йоан 6:51, 67-69).

Друг път Спасителят попитал учениците Си за кого Го мислят човеците. Те отговорили: "Едни за Йоана Кръстителя, други за Илия, а трети за Йеремия или за някой от пророците". "А вие за кого Ме мислите?" - запитал ги Господ. Симон Петър отговорил: "Ти си Христос, Синът на живия Бог!" Тогава Спасителят му казал: "Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:15 - 19).

Приближавало времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях - според еврейския обичай - умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: "Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?" Иисус отговорил: "Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш". Но Петър повторил: "Няма да умиеш нозете ми вовеки!" "Ако те не умия - казал му Иисус, - нямаш дял с Мене". "Господи - казал тогава Петър - не само нозете ми, но и ръцете и главата" (Йоан 13:6-9).

На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящето за Петър изкушение, казал на Петър: "Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си!" Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: "Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт". Иисус му отговорил: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш". (Лука 22:31 - 34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. "Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31).

Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: "Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!" И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: "Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна" (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Юда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеннка. Господ изцерил ранения и казал на Петър: "Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?" (Йоан 18:11).

Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той, обхванат от малодушие, три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75). Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие.

Когато жените мироносици дошли на гроба и не намерили тялото на Иисуса Христа, ангел им обадил, че Той е възкръснал, и споменал особено за Петър: "Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея". Петър като чул от жените, че Христос възкръснал, побързал да отиде на гроба с Йоан. Но намерили в гроба само погребалните повивки.

След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не Го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Йоан казал на Петър: "Това е Господ". Петър бърже се хвърлил в морето и доплувал до брега. Иисус обядвал с учениците и във време на обеда запитал Петра: "Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?" "Да, Господи, отговорил Петър, Ти знаеш, че Те обичам". "Паси Моите агънца!" му казал Господ. След туй Спасителят го запитал втори път: "Симоне Йонин, любиш ли Ме?" Петър пак Му отговорил: "Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам". "Паси моите овци!" повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: "Симоне Йонин, обичаш ли Ме?" Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: "Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам". И Спасителят трети път му казал: "Паси Моите овци!" (Йоан 21:15-17). Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство подир трикратното му отричане.

В празника Петдесетница, когато всички били единодушно заедно, изведнъж се появил шум, като че ли силен вятър и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху вярващите. Те се изпълнили с необикновена мъдрост и духовна сила и започнали да говорят на разни езици. Тогава Петър говорил на събралия се народ. Тия думи били тъй вдъхновени и могъщи, че тоя ден се обърнали към Христа 3000 души, а после - 5000.

Досега дейността му се ограничавала в Йерусалим. След като жителите на Самария приели словото Божие (около 45 г. след Р. Хр.) апостолите пратили при тях Петър и Йоан. И това било първото апостолско пътешествие на Петър.

При второто си проповедническо пътешествие Петър посетил църквите в Юдея, Галилея и Самария, дошъл в Лида, бил в Иопия, гдето възкресил Тавита, а след това отишел в Кесария Палестинска. Тук ап. Петър, научен чрез божествено видение, пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил римския стотник Корнилий  и домашните му (Деян. ап. 10:7;11:1-18).

От Кесария Петър дошъл за Пасха в Йерусалим. Тук, по повели на Ирод, който подигнал гонение против Църквата Христова, ап. Петър бил затворен в тъмница вече трети път. Чудесно освободен от ангел из тъмницата, Петър извършил трето пътешествие, като отишъл с проповед по градовете на Финикия. Около 50-та г. той пристигнал в Йерусалим и присъствувал на Апостолския събор, открит от него с реч (Деян. ап. 15:1-1).

След събора ап. Петър предприел от Йерусалим четвърто апостолско пътешествие. Той се отправил в Сирия,  пътешествувал в Антиохия и в други страни и градове. Според разказа на църковния историк Евсевий Петър проповядвал след това Евангелието в Мала Азия (Кападокия, Галатия, Понт, Витиния).

Той дошел и в Египет. От Вавилон Египетски (1 Петр. 5:13) Петър написал своето първо съборно послание до християните юдеи, които били разпръснати в страните на Мала Азия. След като поставил Марко за епископ на Александрия, св. Петър се върнал в Йерусалим за успението на Божията Майка.

След смъртта на Св. Богородица ап. Петър извършил последното си апостолско пътешествие. От Йерусалим той пак дошъл в Египет, оттук отплувал в Британия, от Британия - в Гърция; бил в Коринт и в други гръцки градове.

Най-после, около 67 г. той пристигнал в Рим. В Рим св. ап. Петър с голямо усърдие благовествувал словото Божие и привлякъл мнозина към християнската вяра. От Рим, около 67 г. ап. Петър написал Второто си съборно послание до Християните в Мала Азия.

В Рим първовърховният ап. Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа (2 Петр. 1:14) и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап. Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато той излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим. "Господи, къде отиваш?", запитал Го Петър. Спасителят отговорил: "Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!". Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Той се върнал, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт.

Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Той бил тогава на 75 години. Римският епископ св. Климент погребал тялото му. Често християните идвали да се молят при гробницата му, над която по-късно бил построен храм.

В
онова време Симон влъхв (магьосник) бил хванат от римските войници и докаран в Рим, за да бъде наказан за делата си. Но той, като помрачил с вълшебствата си умовете на мнозина, така ги прелъстил, че не само не понесъл наказание, но и много хора започнали да го почитат като бог. Този слуга на сатаната изумил със своите вълшебства дори самия кесар Клавдий. Била изваяна статуя на магьосника и поставена между два моста на река Тибър. На нея имало надпис: „На светия бог Симон”. За това подробно пишат Иустин и Ириней. А ние - продължава Симеон Метафраст - да се върнем към предстоящия разказ. Великият Петър, след като поставил епископи на много места, пристигнал в Рим. Там апостолът по площадите и по домовете ежедневно проповядвал за Единия Бог – Всемогъщия Отец, Единия Господ Иисус Христос, Бог истинен от Бог истинен, и Единия Дух Свети, Господа Животворящия. Много хора привлякъл към Христовата вяра, като чрез светото Кръщение ги избавил от измамата на идолопоклонството. Като виждал всичко това, Симон влъхв трудно сдържал злобата си срещу свети апостол Петър. За него проповедта на апостола била голяма посрама, тъй като така се унищожавала неговата слава. И магьосникът открито започнал да се противопоставя на учението на апостола със своите лъжливи слова и дела като без всякакъв срам се препирал със свети Петър насред града. Магьосникът прелъстявал народа, възбуждайки в него странни мечтания, показвал вървящи преди и след него призраци, за които казвал на народа, че са души на умрели, показвал възкръснали от мъртвите, които му се кланяли като на бог, изцелявал хроми и им връщал способността да ходят и дори да скачат. Но всичко това било не реалност, а призрак подобен на баснословния Протей*, който променял вида си и приемал различни образи, ту се явявал с две лица, ту не след много време се превръщал в коза, змия или птица, ту се уподобявал на огън, изобщо приемал всякакъв вид, за да прелъсти безумните. Но достатъчен бил един поглед на апостола, за да изчезнат магиите на Симон.

За борбата на св. ап. Петър със Симон влъхв, освен Метафраст пише още и в Пролога и във Великите Чети-Минеи. Когато св. Петър дошъл в Рим и узнал, че Симон нарича себе си Христос и извършва велики чудеса, изпълнил се с ревност по истинския Бог и се отправил към дома на Симон, където до вратата се била събрала голяма тълпа хора, които пречели на апостола да влезе в дома. Тогава св. Петър казал:

– Защо ми пречите да вляза при лъжливия магьосник?
– Той не е магьосник – отвърнали от тълпата, – той е силен бог и е поставил до вратата свои стражи, които знаят помислите на хората.

Като казали това, посочили на апостола един черен пес, лежащ до вратата и отбелязали:

– Това куче умъртвява всеки, който мисли неправо за Симон.
– Аз говоря истината за него, – потвърдил думите си св. ап. Петър, – Симон има силата си от бесовете.

После апостолът се приближил до песа и му казал:

– Иди и предай на Симон, че Петър, Христовият апостол, иска да влезе при него.

Песът отишъл при Симон и с човешка реч му предал това, което му наредил апостол Петър. Всички, които чули как говори кучето, се ужасили, а Симон на свой ред изпратил кучето с думите:

– Нека Петър да влезе тук!

Когато светият апостол влязъл в дома, Симон започнал своето магьосничество пред народа и пред очите на свети апостол  Петър. Светият апостол с помощта на Христовата сила показал по-големи чудеса. Какви именно? За едно от тези велики чудеса си спомня историкът Хегезип, който живял близо до времето, когато живели апостолите. В Рим умрял съвсем млад синът на една благородна вдовица от царски род. Тя плакала безутешно за него, а близките й я съжалили и си спомнили за мъжете, които дошли в Рим - Петър и Симон влъхв, които възкресявали мъртви. Тогава едни от тях повикали Петър, а други – Симон. На погребението на младежа се събрали много хора. Тогава св. ап. Петър казал на Симон влъхв, който пред целия народ се хвалел със своята сила:

– Който от нас възкреси този мъртвец, неговото учение трябва да бъде признато за истинно.

Народът одобрил предложението на апостола. Симон, надявайки се на своето вълшебство, се обърнал към народа:

– Ако възкреся мъртвия, ще убиете ли Петър?
– Жив ще го изгорим пред очите ти! – закрещял народът.

Като пристъпил до одъра на умрелия, Симон започнал своето вълшебство и при съдействието на бесовете направил тъй щото мъртвият да раздвижи главата си. Тозчас народът започнал да крещи, че младежът е жив, че е възкръснал, а светия апостол поискали незабавно да предадат на изгаряне. Св. ап. Петър им дал знак да замълчат и когато настъпила тишина, казал:

– Ако младежът наистина е жив, нека тогава стане, да проговори и проходи. Ала докато не видите това, знайте, че Симон ви прелъстява със своето вълшебство.

Симон дълго обикалял одъра, призовавайки бесовската сила, но без никакъв успех. Тогава той, искайки да си спести срама, се опитал да избяга, но народът го задържал. А свети апостол Петър, истинският чудотворец, който възкресил Тавита и извършил много други славни чудеса, подигнал очи и ръце към небето и започнал да се моли:

– Господи Иисусе Христе, Който Си ни заповядал с Твоето име да възкресяваме мъртви, моля Те, върни живота на този младеж, за да познаят стоящите тук, че Ти Си Бог Истинен и няма друг освен Тебе, Който живееш и царуваш с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.

След като се помолил така, той призовал мъртвеца:

– Младежо, стани! Изцелява те и те възкресява моя Господ Иисус Христос!

И тозчас мъртвият отворил очи, изправил се и започнал да ходи и да говори.

Това повествование на Хегезип допълва Маркел Римлянин, който бил ученик на Симон влъхв, но впоследствие бил просветен от апостол Петър в светата вяра и приел Кръщение. В едно свое послание Маркел споменава за възкресения от св. ап. Петър младеж. Младежът, като паднал в нозете на светия апостол, възкликнал:

– Видях Господа Иисуса Христа как заповяда на ангелите по твоите молитви да ме върнат на майка ми.

Тогава целият народ завикал:

– Един е Бог и няма друг Бог освен проповядвания от Петър!

Симон влъхв побягнал, като с бесовска сила преобразил главата си в кучешка, но все пак народът го хванал и едни искали да го пребият с камъни, а други да бъде изгорен. Но св. ап. Петър се възпротивил на това, като казал:

– Нашият Господ и Учител ни е заповядал да не отговаряме на злото със зло. Пуснете го, нека върви, където ще. Стига му това, че бе посрамен и всички се убедиха в безпомощността на неговите вълшебства.

Освободеният Симон, разказва Маркел, дойде при мен, предполагайки, че аз нищо не знам за това чудесно произшествие. Симон върза до моя дом един грамаден пес и ми каза:

– Да видим, дали Петър ще дойде при теб, както обикновено.

След час св. Петър дойде, отвърза песа и му каза:

– Иди кажи на Симон влъхв да престане да мами с бесовска сила хората, за които Христос е пролял кръвта Си!

Песът отиде и като човек предаде на Симон думите на апостола. Чувайки това, разказва Маркел, аз побързах да посрещна св. Петър и с чест го приех в дома си, а Симон и кучето изгоних вън. Кучето, без да навреди на никой друг, се хвърли върху самия Симон и като го захапа, повали го на земята. Като видя това от прозореца, св. ап. Петър с името Христово забрани на кучето да се докосва до тялото на Симон, а то, без да докосва тялото, разкъсало всичките му дрехи, тъй че онзи се оказа съвсем гол. При вида на това народът започна да се подиграва със Симон, а след това го изгони от града заедно с кучето му. След такава посрама Симон цяла година не се вясна в Рим, докато приемникът на Клавдий Нерон, който бил чул от зли хора похвални думи за Симон, не го намерил и върнал. Той много го обикнал и го направил свой най-близък приятел.

Прологът и Великите Минеи, освен всичко това говорят за Симон влъхв и следното: Симон влъхв заповядал да го посекат с меч, като обявил, че на третия ден ще възкръсне. Вместо себе си обаче подложил под меча овен, като му придал вид на човек, тъй че овенът бил посечен вместо магьосника. Свети апостол Петър прогонил бесовската измама и изобличил лъжата на Симон и всички видели, че е посечен овен, а не Симон.

Окончателната победа на св. ап. Петър над магьосника всички единодушно предават така: Като не бил в състояние по никакъв начин да победи светия апостол и като не можел да понесе повече поругания, магьосникът обявил, че ще се възнесе на небето. Симон събрал всички служещи му бесове и с лавров венец на главата отишъл в центъра на града Рим, качил се на една висока сграда и оттам гневно заговорил към хората:

– Вие, римляни, и до сега пребивавате в своето безумие и като ме оставихте, следвате Петър, затова и аз ви оставям и повече няма да защитавам града, но ще заповядам на моите ангели да ме вземат и да ме понесат на ръце пред очите ви. После ще се възнеса на небето при моя отец, откъдето ще ви пратя големи наказания, затова че вие не послушахте думите ми и не повярвахте на делата ми.

Като казал това, той плеснал с ръце и скочил във въздуха. Поддържан от бесовете започнал да лети и да се издига нагоре. Хората били изумени и си говорели един на друг:

– Това е дело Божие, да летиш с тялото си във въздуха!

Великият апостол Петър започнал с висок глас да се моли на Бога:

–  Господи Иисусе Христе, Боже мой, изобличи измамата на този магьосник, за да не бъдат съблазнени вярващите в Тебе!

А след това извикал:

– На вас, бесове, заповядвам в името на моя Бог, не го носете повече, но го оставете там, където е сега, във въздуха!

И бесовете тозчас се подчинили на забраната на апостола, оставили Симон във въздуха, а окаяният магьосник полетял към земята, както някога дяволът, който бил свален от небето, и като паднал, пребил се. Присъстващият народ дълго възклицавал:

– Велик е Бог, Когото проповядва Петър, и наистина няма друг Бог освен Него!

След като паднал, магьосникът бил силно натрошен, но по Божия воля бил оставен жив, за да познае безсилието на окаяните бесове, както и собственото си безсилие, а също да познае и силата на Всемогъщия Бог. С потрошени кости той лежал на земята, изпитвайки огромно страдание, а на сутринта сред мъчения издъхнал, като предал нечистата си душа на бесовете, за да бъде отнесена в ада, при сатаната - техния баща.

Свети апостол Петър, след като посрамил Симон влъхв, застанал на високо място и започнал да учи народа за истинския Бог и със своето слово обърнал мнозина към християнската вяра.

Кесарят Нерон, узнавайки за позорната кончина на своя приятел, извънмерно се разгневил на светия апостол и искал да го убие. Но, както разказва свети Метафраст, той не направил това веднага, а едва след няколко години изпълнил своето зло намерение. След смъртта на Симон влъхв апостол Петър живял в Рим немного време, обърнал в християнската вяра и кръстил много хора, утвърдил църквата и поставил за епископ един достоен мъж на име Лин.

Жития святых, Т. 6,  месяц Июнь.

Превод: свещ. Божидар Главев, препечатано от сайта „Бъди верен”